Мечтите ни...

Мечтите ни полепнаха по пътя -
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?

И кой ли се зачуди как изящни,
блестят по сухата земя?
Изчезнаха мечтите безвъзвратно,
потули ги в забрава и снегът...

На мястото им днес гробове страшни
са зейнали - смразява се кръвта,
сърцата ни са книги прашни -
не смеят да покажат красота...

Погълна ни пореден мрачен делник
и сдъвка уморените крила -
летежът сън е, любовта - съперник,
изплюва ни животът в тъмнина...

Мечтите ни полепнаха по пътя
към службата, към грижи и сълзи,
забравихме къде е хвърлен пъпът
на пълните с усмивка дни...

Любов - ти беше адски ангел,
разби красивите мечти,
днес всеки в сянка е пропаднал -
в гърдите по едно сърце мълчи...

Свързани произведения

myworld (Аз)

2013-10-17T15:12:54+03:00

Богата обрадност,замислящи слова!Поздрав!
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

2013-10-15T11:04:27+03:00

Благодаря ви, че се спряхте при мен!
valia1771 (Ивон)

2013-10-14T21:13:02+03:00

забравихме къде е хвърлен пъпът
на пълните с усмивка дни...

Много ми хареса!
Anita765 (Ани Монева)

2013-10-14T20:52:14+03:00

Илюзии строшени на парченца..
Много образно пишеш, Ради!
Sanvali (Санвали)

2013-09-06T11:12:18+03:00

Ах, че мрачно и безнадеждно звучи...иначе харесах стиха! По - весело другия път! Живи сме и надявам се здрави - от тук започваме да творим...Поздрави!