Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки
(че кой би обичал стари принцеси?).
Аз всеки ден се прибирам във къщи –
без карета, но включена в нова пиеса.
На масата кротко ме чака мъжът ми,
налива ми вино, сервира ми чая...
В това се превърна набързо светът ми,
измислен не е, но получих си края. ...