Мечтите сменят свойта посока

17 sept 2010, 23:24

Poesía

606 0 2

Малките момичета често мечтаят

за замъци, принцове в златни одежди.

Сънуват карети, измислят си края,

на него възлагат свойте надежди.

Но принцът се скрива в първите бръчки

(че кой би обичал стари принцеси?).

Аз всеки ден се прибирам във къщи –

без карета, но включена в нова пиеса.

На масата кротко ме чака мъжът ми,

налива ми вино, сервира ми чая...

В това се превърна набързо светът ми,

измислен не е, но получих си края.

Не бих и мечтала за друга награда,

дори да се върна и триста години.

Получих си замъка, принцът ме чака,

а бръчките заедно с него делиме.

Влюбù се във някой, обичай и страдай,

захвърлù и през рамо надеждите вяли!

Кълнù се в мъжа си или го отричай,

но кучета, принца ти златен, го яли!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.