Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата,
лекуваш ги с почти случаен стих.
Добър си, след предателство, когато,
се питаш тихо: Как ли си простих?
Приятелства? Химери и заблуди!
И с моето неискано добро,
самият аз, не другите са Юди,
продаващи за шепичка сребро. ...