Jan 12, 2011, 4:07 PM

Между небето и пръстта 

  Poetry » Love
861 0 15

 

И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.

То не беше любов. Беше скърцане
на несмазани мисли и пози -
земетръсно, трагично разтърсване -
криволичещи в кал коловози.

За грошòве продавахме бисери
и ги тъпчеха в мръсни джобòве.
А не беше любов. Беше слисване -
доброволно приети окови.

Чувам още звъна им стоманен
как обхожда сърдечния ритъм.
Аз отново при теб ще остана
да замеся небесната пита.

© Емилия Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??