12.01.2011 г., 16:07 ч.

Между небето и пръстта 

  Поезия » Любовна
896 0 15

 

И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.

То не беше любов. Беше скърцане
на несмазани мисли и пози -
земетръсно, трагично разтърсване -
криволичещи в кал коловози.

За грошòве продавахме бисери
и ги тъпчеха в мръсни джобòве.
А не беше любов. Беше слисване -
доброволно приети окови.

Чувам още звъна им стоманен
как обхожда сърдечния ритъм.
Аз отново при теб ще остана
да замеся небесната пита.

© Емилия Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??