Очите са слаби, коленете ми щракат.
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка.
Такъв е животът - път и съдба.
За всички успехи влакът изсвирва,
при неуспехите е тишина.
Не виждам шофьора, но вярвам във него.
Влакът е пълен, но всъщност съм сам.
Случки различни, трайни и бледи,
нахлуват в купето и бягат от там. ...