9 нояб. 2018 г., 09:10

Между първа и последна спирка 

  Поэзия
437 0 0
Очите са слаби, коленете ми щракат.
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка.
Такъв е животът - път и съдба.
За всички успехи влакът изсвирва,
при неуспехите е тишина.
Не виждам шофьора, но вярвам във него.
Влакът е пълен, но всъщност съм сам.
Случки различни, трайни и бледи,
нахлуват в купето и бягат от там. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??