Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта
из бурните вълни привидно тихи.
Неясното внезапно отлетя,
избистрят се необратими щрихи.
Във миг стрелките ще се спрат,
смълчани с ударите на сърцето.
Ще акостираш ли пред пагубния бряг,
подминал за пристанище небето?