Чистота в най-кристална форма,

наивност в куп, без граница и норма.

С мирис на лимон, с

обноски от изтънчен салон.

Гледа ме тя като мила сестра

и въпреки това тайно крие

на морето цвета, цвят от листа.

С коса настрана, небрежност и свян,

чувствам се пред нея и с други, и сам.

Ерос ме рани с остри стрели,

чисти очи, чистота - придобита със сълзи,

като стая от стъкло с прозрачни стени.

Цял свят на крехките ù длани,

груб и грозен, той се крепи.