Тъмно беше, ала все така красиво,
изпълващо ума ми с пъстрота.
Звуците се лееха игриво...
стоях заслушана в мелодията на нощта.
Бе опустошителна и дива,
плашещо напомняща ми лудостта.
Бе нежна, толкова красива...
макар запълнена от самота.
Вятърът нашепваше ми думи,
гледах те изпаднала във транс.
Защо ли тъй подскачащите струни
напомняха ми сякаш танц? ...