Антрето ни пълно е с толкова чифтове —
вехти, износени, стари...
С каишки и връзки — изтъркани шрифтове,
пишат за нас мемоари.
Петна от зелено по белите гуменки,
бяхме на двайсет и малко...
Красавец наперен и леко безумен ти,
аз пък съвсем откачалка.
В тревата се гонехме, яхнали вятъра,
щури и пълни с копнежи.
Бе пролет в сърцата и дните, размятала
бъдеще в цветни чертежи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up