Mar 29, 2024, 9:30 PM

Мемоари 

  Poetry » Other
373 7 7
Антрето ни пълно е с толкова чифтове —
вехти, износени, стари...
С каишки и връзки — изтъркани шрифтове,
пишат за нас мемоари.
Петна от зелено по белите гуменки,
бяхме на двайсет и малко...
Красавец наперен и леко безумен ти,
аз пък съвсем откачалка.
В тревата се гонехме, яхнали вятъра,
щури и пълни с копнежи.
Бе пролет в сърцата и дните, размятала
бъдеще в цветни чертежи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Ако можеха да говорят обувките...
Как ли смогват? Едвам ли търпят?
Ето, грозни са вече, изтъркани
от вървене по черния път.
Бяха някога нови. И лачени! ...
  1766  18 
Random works
: ??:??