daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
Dec 2, 2011, 6:37 AM

За обувките и хората 

  Poetry » Other
1649 0 18

Ако можеха да говорят обувките...

 

Как ли смогват?  Едвам ли търпят?

Ето, грозни са вече, изтъркани

от вървене по черния път.

Бяха някога нови. И лачени!

А сега са почти без подметка.

Колко тичане, спъване, влачене

са видели... Не търсеха сметка.

Колко пъти, деня си изплакала,

съм ги хвърляла с яд на земята!

А те (да тръгна отново са чакали)

все стояха отпред, до вратата.

 

А пък теб колко пъти замерях те...

(Боже, адски дивашко звучи!)

И ги губех. Последно намерих ги

по отделно, пред чужди врати.

Но ме слушат. Не са ме оставяли

в безизходица. Даже във дъжд.

Ще се скъсат обаче все някога.

Та животът един е. И същ.

За обувките мисля, за хората...

И потропвам припряно със токове.

Аз съм просто изгубена Дороти.

 

Търся щастие. Колкото, толкова.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Свързани произведения
Мемоари
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Poetry » Other
Антрето ни пълно е с толкова чифтове —
вехти, износени, стари...
С каишки и връзки — изтъркани шрифтове,
пишат за нас мемоари.
Петна от зелено по белите гуменки, ...
  263  7  7 
Аз съм просто пораснала Дороти
daizy-crazy (Пепа Петрунова) daizy-crazy
Poetry » Other
Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
  576  7  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??