Изваях цялата дъга със погледа си само...
И знаех - тя отроче е от теб!
Не, че имах за подкрепа твойто рамо,
но не смятам и че имах грешен светоглед.
Дъгата цялата - блестеше,
със устни шарени се стелеше навред,
песен - непонятна, плавно се ширеше,
там във нещото - сред теб.
А аз безбрежно плувах
из пенестата морска ръж,
за суша никак не тъгувах,
русалка бях: а ти - отдавна чаканият мъж! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up