Този тирс ми тежи, Дионисе любими!...
Следвах твоите стъпки хиляда години.
Връзвах гроздове сладки в лъчите на зноя,
бях ти вярна до гроб – тиха в сянката твоя.
Не ме гледай така... Днес в нощта съм незрима.
Само питам с тъга, бях ли твоя любима?
Не разливай духа си - буен, луд като вино.
Не ми пращай сатири – исках тебе да имам...
Натежа твоят тирс, Дионисе любими!
Луда нощ ни събра, луда нощ раздели ни…
Всеки грозд ме боли и снагата ми цяла
тишината преви в коренището бяло. ...