Мери
Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин
Още на зазоряване луната се разтвори,
направи на слънцето място и си тръгна,
а слънчо веднага, щом проговори,
всички на работното си място върна.
Мотики и кирки затракаха в ритъм.
От пекарната разнесе се аромат на питки.
А Мери защо още спи, се питам?
Защо щом ще спи, си е оплела плитки?
И ето... събуди се нашето момиче
с пантофки на крака и усмивка на лице. ...