Мери

15 мая 2020 г., 23:26

Поэзия » Пейзажная, Для детей

1450 3 3

Мери

Посвещавам това стихотворение на моята изключителна, незаменима сестра - Мерилин

Още на зазоряване луната се разтвори,

направи на слънцето място и си тръгна,

а слънчо веднага, щом проговори,

всички на работното си място върна.

Мотики и кирки затракаха в ритъм.

От пекарната разнесе се аромат на питки.

А Мери защо още спи, се питам?

Защо щом ще спи, си е оплела плитки?

И ето... събуди се нашето момиче

с пантофки на крака и усмивка на лице.

Какво по-хубаво от младо, учтиво кокиче?

С ''Добро утро!'' Мери поздравява от сърце.

Птичките свирят, а Мери с тях пее,

сякаш маестро музиканти концерт ни изнасят.

И не както овцата от скука блее,

а както локум ни бабите поднасят:

сладичко, мекичко, розово, чисто,

изпълнено с обич, направо магично!

Девойчето литна, крилата разпери,

помощ за всички веднага намери.

Plevel (Силвия Илиева)

2020-05-17T00:08:53+03:00

Много е хубаво!
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-05-16T18:26:55+03:00

Колко много любов има тук! Беше ми приятно да я почувствам!
Петър1 (Петър Димитров)

2020-05-16T00:19:30+03:00

Някак детско и чисто е. И сладичко, като локум. И радостно, и слънчево. Няма я онази надпревара, която убива детето у възрастните...
Остани си дете, Денис, колкото се може по-дълго! 🌞