Той е февруари…

И както зимата в себе си крие

своите чувства потайни…

Говори тихо, не иска да го чуват…

Просто иска да се скрие,

от болката, тъгата… От бъдещето, дори и от днес...

Но тайничко иска да изкрещи,

че мен обича и на мен държи!

Той е като нож с две остриета...

Мечтае да усети любовта,

но и се страхува, когато я намери…

В него има  преграда,

разделяща го от света!

Той е… моята светла мечта,

преследваща ме дори дълбоко в съня!

Върти се в ума ми

и не ме оставя на мира…

А аз ли?

Аз съм март…

В мене два сезона се преплитат!

Зимата отиваща се стопля,

заражда се пролетта!

Снегът е моят тъжен глас…

И как искам, когато пролетта дойде,

и той като снега да се стопи!

Аз… съм малка кукла,

но не на конци!

Държа на моите мечти…

Те всяка синя нощ ме приспиват,

с чудни приказки зелени!

…………………………

Двама с него сме месец Любов!

Сливаме се със зимата и пролетта…

Красиви сме, нали?

Ние сме идеал

на вашите мечти!