Той е февруари…
И както зимата в себе си крие
своите чувства потайни…
Говори тихо, не иска да го чуват…
Просто иска да се скрие,
от болката, тъгата… От бъдещето, дори и от днес...
Но тайничко иска да изкрещи,
че мен обича и на мен държи!
Той е като нож с две остриета...
Мечтае да усети любовта,
но и се страхува, когато я намери…
В него има преграда,
разделяща го от света!
Той е… моята светла мечта,
преследваща ме дори дълбоко в съня!
Върти се в ума ми
и не ме оставя на мира…
А аз ли?
Аз съм март…
В мене два сезона се преплитат!
Зимата отиваща се стопля,
заражда се пролетта!
Снегът е моят тъжен глас…
И как искам, когато пролетта дойде,
и той като снега да се стопи!
Аз… съм малка кукла,
но не на конци!
Държа на моите мечти…
Те всяка синя нощ ме приспиват,
с чудни приказки зелени!
…………………………
Двама с него сме месец Любов!
Сливаме се със зимата и пролетта…
Красиви сме, нали?
Ние сме идеал
на вашите мечти!
© Усмивка Всички права запазени
Прекрасно стихотворение.
С много обич за теб и красотата в любовта.