Jan 27, 2011, 9:15 PM

Месомелачка 

  Poetry
945 0 7

Хрущят измършавели празни делници –

през събитийната месомелачка.

Пихтия от съдби човешки,

които мелничката мачка, мачка.

 

За наши или чужди грешки

сме в менгемето на живота.

Приклещени сме безнадеждно,

не сме свободни и на йота.

 

Краката движим паралелно –

шахматно подредени пешки,

които скитат се безцелно

по плоскост стъклена, гореща.

 

Дрънчи метал, окови тежки,

около бъдещето омотани,

пристягат здраво светогледа –

пустини сме, а не океани.

 

Но все тъй бродим със насмешка,

макар да хълцаме от мъка,

че нелечимите болежки

до трапа чак ще ни съпътстват.

 

Не ме е страх, че ще умра –

в ден, смачкан от месомелачката.

Защото моят светъл миг

безжизнен там ще ме очаква.

 

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вярно, макар и тъжно.Или не .....тъжно, макар и вярно!
    Иначе за "А" в четвърти куплет и аз първоначално си помислих , че е
    излишно - но не е ..... ще липсва противопосгвянето , ако го махнеш.
  • Госпожо/Госпожице Танчева, знаете, че реалността в България води до скъсване с илюзиите, колкото и да ни се иска да ги съхраним. Поне аз така считам. Поздрави!
  • Чудесен стих!
    Поздрави!
  • Наистина ли си на деветнадесет години? Не искам младите да виждат живота такъв! Иначе стихотворението го намирам за много силно.
  • Хенри, ако се махне А-то, нещо друго трябва да дойде на негово място, за да не се наруши ритъмът. Ако все пак имаш нещо на ум, сподели го
  • "Дрънчи метал, окови тежки,
    около бъдещето омотани,
    пристягат здраво светогледа –
    пустини сме, а не океани."


    та, идеята ми е, ако махнеш А-то в последното изречение? хубав текст! Хенри
  • Колко вярно и трагично!
Random works
: ??:??