Хрущят измършавели празни делници –
през събитийната месомелачка.
Пихтия от съдби човешки,
които мелничката мачка, мачка.
За наши или чужди грешки
сме в менгемето на живота.
Приклещени сме безнадеждно,
не сме свободни и на йота.
Краката движим паралелно –
шахматно подредени пешки,
които скитат се безцелно
по плоскост стъклена, гореща. ...