Метеорология на самотата
МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда.
Ни да гракне гарга – черна птица, ни да метне мракът чер покров.
Есента е благата вдовица, скрила Лятото – вовек веков!
Чай ми сипва – мащерка и риган, свлича в него струйчица салеп.
Господи, на мен това ми стига да река сполай ти! – и на Теб!
Някой ден в небесната Си бездна приюти ме? – ако съм ти мил.
И от този свят да си изчезна, своя чай от мащерка изпил.
9 септемврий 2023 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...
Comments
-
Няма такава поезия!
-
Красива поезия!
-
Пак красив и вълнуващ стих! Каква картина и молитва човешка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
