Валери_Станков (Валери Станков)
1577 1027
10 сент. 2023 г., 18:59

Метеорология на самотата 

  Поэзия
5.0 / 3
397 3 3
МЕТЕОРОЛОГИЯ НА САМОТАТА
Лятото прощално се търкулна върху хълма с жълтите треви,
есента – на пазвица притулна! – като родна майчица ме сви.
Вятър от плешивите баири рошна ми ваджишката брада.
Сетне с окарина ми засвири, миг преди да хлътна под дъжда.
Ни да гракне гарга – черна птица, ни да метне мракът чер покров.
Есента е благата вдовица, скрила Лятото – вовек веков!
Чай ми сипва – мащерка и риган, свлича в него струйчица салеп.
Господи, на мен това ми стига да река сполай ти! – и на Теб!
Някой ден в небесната Си бездна приюти ме? – ако съм ти мил.
И от този свят да си изчезна, своя чай от мащерка изпил.
9 септемврий 2023 г. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Все права защищены

Лятно време
zelenaradost (Милена Френкева) zelenaradost
Поэзия
Лятото по пътя ме настига
и се гмурва право в есента,
слънцето отгоре ми намига
и живея в няколко лета.
Може едновременно, поредно, ...
  420  4 
Предложения

Ещё произведения »