Душата ми е мидена. Живее
по речните дънА... В дълбокото.
В седефената си черупка зрее.
Отглежда бисер... във окото си.
От болката, от болката се крие!
И в пясъците влажни се забива...
Прохладната вода гальовно мие
отвътре... песъчинките бодливи.
Понякога, повикана от слънце -
излиза на брега. И се разтваря...
Тогава свети бисерното зрънце!
Но слънчевата ласка я изгаря... ...