25.08.2017 г., 12:56 ч.

Мидена Душа... 

  Поезия » Философска
1001 11 9
Душата ми е мидена. Живее
по речните дънА... В дълбокото.
В седефената си черупка зрее.
Отглежда бисер... във окото си.
От болката, от болката се крие!
И в пясъците влажни се забива...
Прохладната вода гальовно мие
отвътре... песъчинките бодливи.
Понякога, повикана от слънце -
излиза на брега. И се разтваря...
Тогава свети бисерното зрънце!
Но слънчевата ласка я изгаря... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Предложения
: ??:??