Nov 22, 2011, 4:46 PM

Миг 

  Poetry » Love
622 0 4

Откраднах миг от тишината,

във шепи стоплих го с дъха си,

кафяво, златно, тихо, есенно -

със свойта обич те поръсих.

Под босите ми пръсти шепне

земята, вече отмаляла,

и чака твоите неми стъпки,

душата си със мойта сляла.

Очите ми те виждат в мрака

и топли капки се отронват,

а устните ми жадно чакат

пияни твоите да срещнат.

 

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??