Миг

Jul 29, 2012, 3:56 PM

Poetry

768 0 10

Звездна тишина…В края ù,там,в далечината,където едва-едваморето сънливо се поклаща,от небесните реснициутринна усмивка се процежда,първи слънчев лъчпо вълнитеплахи пламъчета пали,а тев очите ти се отразявати ги правят още по-красиви.
Не се стърпявам –очите ти дарявам
със целувка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Миг

Want to read more?

Random works