Миг

29 jul 2012, 15:56

Poesía

767 0 10

Звездна тишина…В края ù,там,в далечината,където едва-едваморето сънливо се поклаща,от небесните реснициутринна усмивка се процежда,първи слънчев лъчпо вълнитеплахи пламъчета пали,а тев очите ти се отразявати ги правят още по-красиви.
Не се стърпявам –очите ти дарявам
със целувка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Миг

Искате да прочетете повече?

Propuestas