Красимир Иванов – Миг на Откровение

1: Сред пустошта седя си аз.

В главата ми затихващи мислени

гласове на въображаеми хора.

Къде съм аз, в стая, пълна с живот

или  в пустош насред нищото

- просто мираж.

Припев 1:

И осъзнавам, че губя контрол.

Само за миг, миг, в който съм тук,

а в друг някъде там, без спомен

- просто мираж.

2: Чувствам се свободен, макар и

вледен, неподвижен.

Само вятърът, докосващ плътта ми,

ме връща към болката – живот.

Живот или смърт, така и не

разбрах. Миг на откровение,

просто раздвоен.

Припев 2:

Облечен в черно сега аз

вървя назад, а в очите ми

съзнанието явно изписва

обърканост.

Раздвоен, раздвоен,

в черно и бяло, и злото,

и доброто, само мираж в

миг на откровение, просто

слабост!

3: Опитах се да си спомня в старите

дни, щастливите моменти.

Но в тях болката намирах и

така загубих контрол...

Загубих контрол...

От слабост, сила в себе си намерих,

но обърках себе си.

Припев 3:  

В миг на откровение, просто

раздвоен и объркан в бяло от

черно, и злото, и доброто, на

огъня пепелта с отрова от

спомена за загубената душа...

Надявам се, че се разбира какъв е текста, ако не текстът е песен...

авторът съм аз, а песента е посветена на моите чувства в момента!