Красимир Иванов – Миг на Откровение
1: Сред пустошта седя си аз.
В главата ми затихващи мислени
гласове на въображаеми хора.
Къде съм аз, в стая, пълна с живот
или в пустош насред нищото
- просто мираж.
Припев 1:
И осъзнавам, че губя контрол.
Само за миг, миг, в който съм тук,
а в друг някъде там, без спомен
- просто мираж.
2: Чувствам се свободен, макар и
вледен, неподвижен.
Само вятърът, докосващ плътта ми,
ме връща към болката – живот.
Живот или смърт, така и не
разбрах. Миг на откровение,
просто раздвоен.
Припев 2:
Облечен в черно сега аз
вървя назад, а в очите ми
съзнанието явно изписва
обърканост.
Раздвоен, раздвоен,
в черно и бяло, и злото,
и доброто, само мираж в
миг на откровение, просто
слабост!
3: Опитах се да си спомня в старите
дни, щастливите моменти.
Но в тях болката намирах и
така загубих контрол...
Загубих контрол...
От слабост, сила в себе си намерих,
но обърках себе си.
Припев 3:
В миг на откровение, просто
раздвоен и объркан в бяло от
черно, и злото, и доброто, на
огъня пепелта с отрова от
спомена за загубената душа...
Надявам се, че се разбира какъв е текста, ако не текстът е песен...
авторът съм аз, а песента е посветена на моите чувства в момента!
© Красимир Иванов Всички права запазени