в луната се скрих, но не в онази на небето
А в моята, тази дето свети в сърцето
Сгуших се там, намерих покой
в капките дъждовни, в силния порой
Забравила бях звука на щастието, и ето пея
Онази стара и забравена наша песен
Напомня ми теб, разбрах го
в мига в който сълзата погали лицето
Звука на смеха ти пищи в ушите
А думите ти остри пък го заглушават
И отново във вихрушката съм, зове ме
На парчета се разпадам, събирам се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up