в луната се скрих, но не в онази на небето
А в моята, тази дето свети в сърцето
Сгуших се там, намерих покой
в капките дъждовни, в силния порой
Забравила бях звука на щастието, и ето пея
Онази стара и забравена наша песен
Напомня ми теб, разбрах го
в мига в който сълзата погали лицето
Звука на смеха ти пищи в ушите
А думите ти остри пък го заглушават
И отново във вихрушката съм, зове ме
На парчета се разпадам, събирам се ...