Миг от Бурята

Aug 5, 2008, 3:55 PM

Poetry » Phylosophy

624 0 2

По залез, във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Миг от Бурята

Want to read more?

Random works