Миг от Бурята

5 авг. 2008 г., 15:55

Поэзия » Философская

621 0 2

По залез, във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето последни лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.
След време отворих очите,
в светлината на звездите
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.
Черни ангелски крила
аз разтварям в нощта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Миг от Бурята

Искате да прочетете повече?

Предложения