Докажи ми, че има пътеки,
даже там, дето няма звезди.
Докажи ми, че дните са леки
между толкова много мечти.
Докажи ми, със думички прости,
че земята, все пак се върти…
Докажи ми, че с тебе сме гости
от безкрайно далечни звезди.
За да чуя – как диша тревата
единствено в твойте гърди!
Миг преди да пришпоря земята.
И Вселената – да полети!...