На тези, които си отиват преди очите ни (пред студените ни, празни очи)...
Като гънките по пръстите втвърдени
от докосване на мъртви цветове...
Като болката в очите уморени -
от вторачване в мъглите.
Като псе,
изоставено в подножието мръсно.
Там - на кота нула на града.
Под подметките - на гладно и на тъмно.
На бунището... в сърцето на света.
Като риза овехтяла, изтъняла -
проветрявана от сиви ветрове... ...