катеринарина (Катя)
331 972
20.04.2008 г., 19:56 ч.

Миг преди това 

  Поезия
1812 0 14

 На тези, които си отиват преди очите ни (пред студените ни, празни очи)...

 

Като гънките по пръстите втвърдени

от докосване на мъртви цветове...

Като болката в очите уморени -

от вторачване в мъглите.

Като псе,

изоставено в подножието мръсно.

Там  -  на кота нула на града.

Под подметките  - на гладно и на тъмно.

На бунището... в сърцето на света.

Като риза овехтяла, изтъняла -

проветрявана от сиви ветрове...

Се усещам още. В шепите си - цяла.

Миг преди сърцето ми да спре.

И под твърдата черупка от фалшивости,

под пороя думи с призрачни лица,

има още, малко още чисто...

Миг преди... да бъда без душа.

Да.

Сред полумъртвите умирам...

И не помня вече чужди имена.

Но съм още... още... още... ЖИВА!

Миг...

Да.

Само миг преди това...

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??