Apr 15, 2017, 8:15 AM  

Миг след миг 

  Poetry » Phylosophy
1013 1 7
Видях Те, Боже, през мъглата –
Ти беше късче синева!
Блестеше ярко над Земята!
Докосна моята душа!
Животът чезне миг след миг!
Ненужна славата изтлява
с един-единствен сетен вик...
Но днес Животът продължава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??