15.04.2017 г., 8:15 ч.  

Миг след миг 

  Поезия » Философска
977 1 7
Видях Те, Боже, през мъглата –
Ти беше късче синева!
Блестеше ярко над Земята!
Докосна моята душа!
Животът чезне миг след миг!
Ненужна славата изтлява
с един-единствен сетен вик...
Но днес Животът продължава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Предложения
: ??:??