Мигът
В тленно тяло изгарях от пламъци.
Адски огън, безброй грехове.
Там в пустинята вдигах си замъци,
с пясък бързо градих светове.
Не заспивах, танцувах със страстите.
В мрака сляха се голи тела.
А смъртта тихо скрита сред храстите.
се усмихна на мерзки дела.
Аз отново съм в треска и моля.
Някой нежно да сложи ръка.
Да почувствам всевишната воля
и живея във свят с чудеса.
Миг съдбовен докосна ме щастие
на челото усетих кръвта.
Тя изчисти в душата ми страстите
и понесох се с бели крила.
Взе ме в бащина топла прегръдка
в нея имаше само любов.
Той показа ми първата стъпка
към небесния вечен живот.
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Замисли ме. Дали смъртта наистина пречиства душата...
-
Когато човек чуе истината на собственото си сърце, се приближава към Бога, който го е създал.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
