Жабокът (Гедеон)
369 2157
23.01.2022 г., 10:48 ч.  

Мигът 

  Поезия
223 2 2

В тленно тяло изгарях от пламъци.

Адски огън, безброй грехове.

Там в пустинята вдигах си замъци,

с пясък бързо градих светове.

 

Не заспивах, танцувах със страстите.

В мрака сляха се голи тела.

А смъртта тихо скрита сред храстите.

се усмихна на мерзки дела.

 

Аз отново съм в треска и моля.

Някой нежно да сложи ръка.

Да почувствам всевишната воля

и живея във свят с чудеса.

 

Миг съдбовен докосна ме щастие

на челото усетих кръвта.

Тя изчисти в душата ми страстите

и понесох се с бели крила.

 

Взе ме в бащина топла прегръдка

в нея имаше само любов.

Той показа ми първата стъпка

към небесния вечен живот.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Замисли ме. Дали смъртта наистина пречиства душата...
  • Когато човек чуе истината на собственото си сърце, се приближава към Бога, който го е създал.
Предложения
: ??:??