Aug 27, 2023, 9:56 AM
Mил стар рефрен
Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.
Пригласяла му е тъга,
или пък радост светла безметежно,
една несподелена, тръпна нежност,
любов – забравена сега.
По петолинията тъжно,
увисват ноти – неизпяти.
— "Къде е, питат те гласа ти?"
В небе – смалено, до окръжност, ...
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.
Пригласяла му е тъга,
или пък радост светла безметежно,
една несподелена, тръпна нежност,
любов – забравена сега.
По петолинията тъжно,
увисват ноти – неизпяти.
— "Къде е, питат те гласа ти?"
В небе – смалено, до окръжност, ...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
