Aug 27, 2023, 9:56 AM

Mил стар рефрен 

  Poetry » Strict forms
223 2 2

Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.

 

Пригласяла му е тъга,
или пък радост светла безметежно,
една несподелена, тръпна нежност,
любов – забравена сега.

 

По петолинията тъжно,
увисват ноти – неизпяти.
— "Къде е, питат те гласа ти?"

 

В небе – смалено, до окръжност,
за неми птици песен прати,
мил стар рефрен за любовта ти.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??