Mил стар рефрен

27 авг. 2023 г., 09:56

Поэзия » Строгие формы

224 2 2

Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.

Пригласяла му е тъга,
или пък радост светла безметежно,
една несподелена, тръпна нежност,
любов – забравена сега.

По петолинията тъжно,
увисват ноти – неизпяти.
— "Къде е, питат те гласа ти?"

В небе – смалено, до окръжност,
за неми птици песен прати,
мил стар рефрен за любовта ти.