Прокрадва се един огромен страх,
който в нощите тъмни ни дебне,
по въздуха, криещ се в отровен прах
и всеки миг и смях ще отнеме.
Ще се молим за хубавите слънчеви дни,
за разходки през баири и планини,
крещейки ще викаме - Господи, помогни!
Но ще види ли смисъл, за да се смили?
Сами създадохме този страх,
във който обрекохме човешкия живот,
попилявайки с един замах,
историята ни, изписана със кръв и пот. ...