Мили Боже, нам, грешните, прости
Прокрадва се един огромен страх,
който в нощите тъмни ни дебне,
по въздуха, криещ се в отровен прах
и всеки миг и смях ще отнеме.
Ще се молим за хубавите слънчеви дни,
за разходки през баири и планини,
крещейки ще викаме - Господи, помогни!
Но ще види ли смисъл, за да се смили?
Сами създадохме този страх,
във който обрекохме човешкия живот,
попилявайки с един замах,
историята ни, изписана със кръв и пот.
Хиляди невинни изгубиха своите следи,
заличени от силата на майката Земя,
докога ще гледаме отстрани,
трябва да се спре таз биологична война.
Къде ще живеят децата ни?
Върху какво ще градят своите мечти?
Докога ще са мръсни делата ни?
Мили Боже, нам, грешните, прости!!!
© Елeна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И мен това ме тревожи, че натам отиваме...
-
Колкото и да ни е неприятно ..., натам отиваме!
-
Вярвам, че е така защото все още сме тук, ако изгуби смисълът...
-
Той винаги намира смисъл
-
Благодаря ти за хубавият коментар! Точно това се опитах да изразя радвам се , че съм успяла. Прегрътка от мен !
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
