Jun 17, 2009, 8:40 PM

Мимикрия 

  Poetry
653 0 0
Държа те на прицел, велико усещане,
значи след миг само, ще бъда окичен със лавров венец,
ще празнувам своето бойно кръщение,
щастлив ще те нося в ръцете си,
наричан от първи другари ловец.
 
След миг само, но да те видя отварям очите си
и красотата ти ражда две мъжки сълзи,
и красотата ти с всичко красиво в мен слива се,
за да изчезна с очите ти в залеза,
превърнал се в буки, листа, цветове, мрак, бягащи светлини.

© Антоан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??