Мимикрия

17 июн. 2009 г., 20:40

Поэзия

583 0 0

Държа те на прицел, велико усещане,
значи след миг само, ще бъда окичен със лавров венец,
ще празнувам своето бойно кръщение,

щастлив ще те нося в ръцете си,
наричан от първи другари ловец.

След миг само, но да те видя отварям очите си
и красотата ти ражда две мъжки сълзи,
и красотата ти с всичко красиво в мен слива се,
за да изчезна с очите ти в залеза,
превърнал се в буки, листа, цветове, мрак, бягащи светлини.

Мимикрия

Свързани произведения

Комментарии

Предложения