Мимикрия

Sep 7, 2015, 8:21 PM

Poetry » White poetry

846 0 1

Свивам се на кълбо,
да се предпазя,
а думите ми стават на бодли,
подострени, готови да пронижат
настръхнали като игли
и носещи със себе си
спомена за болката.
За щит изправям своята гордост,
ранена, но готова да ме пази,
научена, че трябва да е силна
дори когато вече няма сили.
Изчерпан образ, вятърни мечти ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Мимикрия

Want to read more?

Random works