Мимикрия

7.09.2015 г., 20:21 ч.

Поезия » Бели стихове

844 0 1

Свивам се на кълбо,
да се предпазя,
а думите ми стават на бодли,
подострени, готови да пронижат
настръхнали като игли
и носещи със себе си
спомена за болката.
За щит изправям своята гордост,
ранена, но готова да ме пази,
научена, че трябва да е силна
дори когато вече няма сили.
Изчерпан образ, вятърни мечти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мимикрия

Искате да прочетете повече?

Предложения