Jul 18, 2006, 1:15 AM

Мимолетност 

  Poetry
767 0 2
Умира във здрача деня -
пуст, неразбран и самотен,
трябва му мъничко сън
и блян, от някой посочен.

Последно дихание изтръгва
безпътен денят-мъченик,
видял и злоба и завист
в очите на някой несретник.

Какво ще остане от него,
писък ли или пък грях,
мимолетна целувка и огън,
или видение покрито от прах...

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??